~ *** ~
Можеш ли да убиеш в душата си нещо,
от тебе веднъж сътворено?
Ще минат може би много години,
ще се завърне случайно, където
за себе си то ще напомни отново...
Със нежен рефрен на прекрасна, една
тъй отдавна забравена песен,
с дъждец, тихичко ронещ
есенни листи в прозореца,
с образ на жена - красива, влюбена,
тъжен взор отправила към перона "пристигащи"...
Тогава ти... ще вкусиш ли отново красотата
на топла привечер със сенки падащи,
за да разгърнеш книга с неписани още закони?
Коленичил пред оранжевото кръгло на луната
сред морава пролука там, на хоризонта,
в душата ти дали ще звънне пак камбаната,
споена с последващия вик на тишината?
Неведоми са пътищата от житейски епизоди,
изпълнени със усета за щедрост, топлина,
когато в душата на всеки прозвънва камбана
със звук, неподвластен на времето и възрастта...
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво подредени думи,като перлички-всяка си е на мястото..Много хубаво се е получило-има и чувство и мисъл
Добра си Петя!!!!! -
Шестичка за теб!!!
-
Харесва ми. Поздрави!
-
Много е хубав стихът ти, Петя!
Поздрав и много-ки -
хареса ми
-
когато в душата на всеки прозвънва камбана
със звук, неподвластен на времето и възрастта...
Чудесен стих!
Поздрави! -
Звук ... единствен, неповторим и прекрасен за всеки от нас.
Хубави размисли и въпроси Петя.
Поздрав и усмивка. -
Поздрави за тази красива романтика !
-
когато в душата на всеки прозвънва камбана
със звук, неподвластен на времето и възрастта...
След тези въпроси, отговорът е повече от ясен!!!
Прекрасен стих, мила!!!
Браво и прегръдка
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
