~ *** ~
Можеш ли да убиеш в душата си нещо,
от тебе веднъж сътворено?
Ще минат може би много години,
ще се завърне случайно, където
за себе си то ще напомни отново...
Със нежен рефрен на прекрасна, една
тъй отдавна забравена песен,
с дъждец, тихичко ронещ
есенни листи в прозореца,
с образ на жена - красива, влюбена,
тъжен взор отправила към перона "пристигащи"...
Тогава ти... ще вкусиш ли отново красотата
на топла привечер със сенки падащи,
за да разгърнеш книга с неписани още закони?
Коленичил пред оранжевото кръгло на луната
сред морава пролука там, на хоризонта,
в душата ти дали ще звънне пак камбаната,
споена с последващия вик на тишината?
Неведоми са пътищата от житейски епизоди,
изпълнени със усета за щедрост, топлина,
когато в душата на всеки прозвънва камбана
със звук, неподвластен на времето и възрастта...
© Петя Кръстева All rights reserved.
Добра си Петя!!!!!
