* * *
х х х
Спрете, господине! Стреснахте ме!
Откога не съм била обект на свалка…
Бях започнала да мисля вече,
че съм безнадеждно овехтяла.
С този втренчен поглед иззад рамките
като птица в клетка ме прострелвате.
Или може би не забелязвате
няколкото ми десетилетия?
Да си кимнем лекичко за сбогом,
докато не сме се заиграли.
Не сега. Не тук. Не в коридора.
В друго време. В следващо прераждане.
Аз ще Ви позная по усмивката,
дето дреме в крайчеца на устните,
Вие мен – по нервните ми тикове
и по учестения ми пулс…
Но до следващата ни случайна среща
просто трябва малко да почакаме
и да помним подир два-три века
колко бяхме трепетни в началото.
© Анелия Шишкова All rights reserved.
