mishona_art (Анелия Шишкова)
17 478
May 21, 2006, 3:55 PM

* * * 

  Poetry
816 0 7

х х х

 

Спрете, господине! Стреснахте ме!

Откога не съм била обект на свалка…

Бях започнала да мисля вече,

че съм безнадеждно овехтяла.

 

С този втренчен поглед иззад рамките

като птица в клетка ме прострелвате.

Или може би не забелязвате

няколкото ми десетилетия?

 

Да си кимнем лекичко за сбогом,

докато не сме се заиграли.

Не сега. Не тук. Не в коридора.

В друго време. В следващо прераждане.

 

Аз ще Ви позная по усмивката,

дето дреме в крайчеца на устните,

Вие мен – по нервните ми тикове

и по учестения ми пулс…

 

Но до следващата ни случайна среща

просто трябва малко да почакаме

и да помним подир два-три века

колко бяхме трепетни в началото.

© Анелия Шишкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??