****
*******
За миг превърна се в пепел и последната искра
сменена някак си тактично със сърдечна празнота -
Безупречна...
Донесе Крах сред множеството упреци
и се разбрахме мълчаливо - няма как да има
Щастие...
Усетих дупка - там вляво под гърдите си,
студена тръпка преминава през нова пустота -
Отиде си...
В гонитбата на вечно мнимото разбиране
не случихме на истински разперени крила -
Строшиха се...
Привлечени от изкушаващата гравитация,
посрещнала с усмивка залеза на любовта -
Измислена...
С гордост от красив балон, изпълнен с илюзия
на вечни спорове с крайна цел взаимна прямота -
Пукна се.
За миг изчезна малката ни вечност,
изплетена в романса на две сърца -
Изгубени...
В очите изморени, потопени в миглите,
покрити със сълзи от мълчалива самота -
Умиращи.
© Виктория Минева All rights reserved.
