Oct 21, 2006, 4:02 PM

* * * 

  Poetry
561 0 8
* * *

Нима е толкоз смешно,
да искаш да живееш вечно?
Тлен и след туй пръст,
някъде край някой кръст.
Снага извиващо на воля,
в мечтите търсейки опора,
дървото ще изсъхне бавно,
почерпило от гените отрова.
Превъплащение забавно,
като преобличане в гримьорна,
сравнило господаря с роба –
не дотам добри артисти
върху нечия вселенска длан.
Надбягват се по мравешките писти,
макар на времето в загадъчния план
са само преходни статисти.
Удобно заместими чаркове
в невидимия механизъм,
захвърлени във смешни паркове,
наречени да бъдат вечни...
Суетен, “звезден” мазохизъм!
Човекът е една илюзия,
родена в мигове забрава;
животът – древна интерлюдия,
която вечността създава.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти , Мери!
  • Митко, хареса ми!Поздрав!
  • Благодаря ви!!!Поздрави!!!
  • В очите на вечността ние сме по-кратки от миг, друже... Мен това не ме притеснява, а теб? Прави разлика между буквалност и образност. А това с двойката, Светльо, не ме впечатлява, а на теб не ти отива. Аз зная кой пише двойките в този сайт... въпросът, приятелю, е дали ти разбираш кой ги пише? Аз оценките не ги гледам. Интересуват ме коментарите. Диалог се прави не с оценки, а с думи, с душа.
    Две в едно. Не съм атеист, но не разбирам Господ като садистично чудовище, от което да се страхувам. Прочети пак и потърси по-добро обяснение. Прочети и "Евангелие от Сина" на Норман Мейлър.
    Искрен поздрав, приятелю!
  • Интересни мисли имаш Вестин.

    Поздрав и усмивка.
  • Много ми хареса!
  • Доста интересни са стиховете ти! Поздрави
  • Човекът е една илюзия,
    родена в мигове забрава...

    Поздрав! Хареса ми!
Random works
: ??:??