* * *
* * *
Нима е толкоз смешно,
да искаш да живееш вечно?
Тлен и след туй пръст,
някъде край някой кръст.
Снага извиващо на воля,
в мечтите търсейки опора,
дървото ще изсъхне бавно,
почерпило от гените отрова.
Превъплащение забавно,
като преобличане в гримьорна,
сравнило господаря с роба –
не дотам добри артисти
върху нечия вселенска длан.
Надбягват се по мравешките писти,
макар на времето в загадъчния план
са само преходни статисти.
Удобно заместими чаркове
в невидимия механизъм,
захвърлени във смешни паркове,
наречени да бъдат вечни...
Суетен, “звезден” мазохизъм!
Човекът е една илюзия,
родена в мигове забрава;
животът – древна интерлюдия,
която вечността създава.
Нима е толкоз смешно,
да искаш да живееш вечно?
Тлен и след туй пръст,
някъде край някой кръст.
Снага извиващо на воля,
в мечтите търсейки опора,
дървото ще изсъхне бавно,
почерпило от гените отрова.
Превъплащение забавно,
като преобличане в гримьорна,
сравнило господаря с роба –
не дотам добри артисти
върху нечия вселенска длан.
Надбягват се по мравешките писти,
макар на времето в загадъчния план
са само преходни статисти.
Удобно заместими чаркове
в невидимия механизъм,
захвърлени във смешни паркове,
наречени да бъдат вечни...
Суетен, “звезден” мазохизъм!
Човекът е една илюзия,
родена в мигове забрава;
животът – древна интерлюдия,
която вечността създава.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
