Sep 22, 2008, 8:59 AM

* * *

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Глаголът виси

сам в тъмнината

пълна с

категории

значения

като ядро сред

електронна буря

цяла вселена в

човешка глава

Ядро заобиколено

от чувства

и желания

потопено

в похотни

сияния

радост

          и

тъга

ЧУДЕСА

Искам да

БЪДА...

Основа на

всичко

изговорено

повторено

прераждане

на минало

вече 

настояще

там където

всичко тече

където смъртта

е не

без изречение

текстово поле

всевселенен

вакуум без

ум - 

само уста

и речта

вали в

морфологичен

дъжд изречен

веднъж и 

преди    и

след       и

НАС     ни

няма

зло         и

добро

ведно

там където

няма граници

друмища и

стени

безвременно 

място       и 

време без

място

Глаголът виси

сам в тъмнината

пълна с категории

и значения

 

 

Дали  е   истина

или истина не е

само написаното

вън от човека ?

Ако   кажеш 

единственото

е ли е то или

не?

Но все пак боли

вътре дълбоко се

корени и

боли

боли

боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герхард Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....