Jul 31, 2006, 2:59 PM

* * * 

  Poetry
521 0 3
Безсънието прокуди ноща ми
и превърна я в мрачен ден,
а деня,превърна се в нощ,
със светлината си заслепява очите уморени!

В камината остана само пепел
след твоето заминаване
не остана поне искрица в нея
или поне спомен от любовтта ни.

Отново чудя се накъде да вървя
и чакам знак от съдбата,
но вярвам в себе си,ще продължа
макар,че ти ми взе дъха.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Зори!И на теб Момчи!
  • Харесва ми! Мисля че е много искренно и от него прозира дълбочината на чувствата, които те вълнуват. Ратърсващо действа съприкосновението с такава непоносима мъка.
  • Благодаря от нейно име!6 и от мен
Random works
: ??:??