Oct 2, 2006, 8:22 PM

* * *

  Poetry
667 0 2

Не мога повече
с тебе дa споря
по безмислени въпроси,
нима е битка любовтта?
Тя е цвете прекрасно,
ароматно,нежно,
което събужда чувства-
неподправени,чисти,дарява да душата
възхищение с красотата си-
и ти идва да го прегърнеш силно,
за да се почувства и обичано.
Не мога повече,
да ти се моля,като във храм,
сълзи в треперещите си ръце,
като жертвеници все да нося,
и да оплаквам своята съдба...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...