Jun 28, 2004, 4:55 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0
Тичам задъхана по малките стълби,
задъхана спирам пред твоя прозорец,
ти мое малко дете стоиш тихо в
кошетката и плахо поглеждаш към мен.
Позна ли ме ? - ти не ме помниш,
пеленаче оставих те аз.
Сега тихо стоиш, следиш моя поглед,
за теб непознат и непозната съм аз.
Може би трепна сърцето ти малко,
може би ти ме позна?
може би, ах, колко жалко,
че ти си само и аз съм сама.
Как безразлично ме гледаш сега
с малките сини очи,
но ето че влиза медецинска сестра
и вече забрави ме ти.
Сега се усмихваш на нея - сестрата,
и към нея протягаш ръка,
как страдат, за майчица страдат децатa,
нима виновни има за това?
Може би утре, когато ме няма,
може би днес и пред мене дори,
ще кажеш на нея с усмивчица - "мама"
без да знаеш как ще ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ана георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...