И тази мисъл моя живота ми крепеше,
И сутрините ми осмисляше - кафето вече не горчеше...
Но призрачният свят на миналото, събуден с жезълът вълшебен
И стоварен върху мене със силата огромна на твоята наука
Кристализира постепенно и после пръсна се на хиляди парченца,
И разпиля се, изгуби своя смисъл, намерен току-що...
Свободен се събудих аз – кафето пак горчеше,
Животът ми – окаян, ме чакаше на прага –
със фас в уста
и поглед нагъл на хлапак бездомен...
Не беше леко...това – да си свободен...за първи път -
Юмруци стиснал, в изнемога, очите в ярост заблестели ...