Животът е пясъчен замък,
Изложен на бурни вълни...
Градиме, строим неуморно,
Преследваме свойте мечти.
Задъхани, бързаме сутрин,
А вечер отново кроим...
И изгрева чакаме морни,
Забързани пак да търчим.
Във кръг омагьосан въртим се,
създаден от наште мечти –
по въглени парещо жежки
хоро нестинарско безспир...
© Велин Евстатиев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
