Животът е пясъчен замък,
Изложен на бурни вълни...
Градиме, строим неуморно,
Преследваме свойте мечти.
Задъхани, бързаме сутрин,
А вечер отново кроим...
И изгрева чакаме морни,
Забързани пак да търчим.
Във кръг омагьосан въртим се,
създаден от наште мечти –
по въглени парещо жежки
хоро нестинарско безспир...
© Велин Евстатиев All rights reserved.