Oct 30, 2007, 10:46 AM

* * * 

  Poetry » Other
696 0 8

Девствени зачевахме

болящи предразсъдъци,

а утробите ни

сгърчваха се до безплодност.

Мъртви се раждахме,

преди да стигнем гробове,

а сърцата ни туптяха

... в полуритъмност.

Луните нощем

един към други ни насъскваха

и напомняха

за наш`та единачност

... вълчата.

Денем, когато към слънцето

се обръщахме,

срещахме само

първороден, ослепяващ блясък.

Той пронизваше в студеното.

Сподавени въздишахме...

краят идваше в началото

... със крясък

след едно зачатие.

Кога родихме времето?

 

         ...

 

Дъждът пада -

тих, кротък,

като за погребение

и капките тешат природата.

Щом сме стигнали дотук,

няма избавление.

Калта през твоите пръсти

... тече

и мислите ми

са вече подгизнали...

Хайде,

зарови песимизма и угризенията ми!

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??