* * *
755
0
1
Нека споделим страхът за утрешния ден.
Страшничко е за този дето не го е изпитал.
Муха бръмна в главата, а после замина.
Замина си и тайно ми кимна.
Защо ли пак говорим за утре?
Нали утре е по-добро от днес!
Писука писалка, скрибуца молив.
Защо ли? За к,во е туй всичкото?
Не знам. Просто рима зашари отвред!
Не, простете, нахална съм.
Не, щото не съм поетеса.
Но в този живот аз несретница,
просто обръщам се, за да видя:
обещания празни, надежди глухи
и също израждам се, за да пиша това,
което ми скимне!
© Славея Гарова All rights reserved.
