Jul 22, 2007, 5:45 PM

**

Poetry

794 0 0

Захарни сълзи
капят от очите ти!
Позволи ми
да целуна всяка една!
Нека
и аз съм част от твоята тъга!

Позволи ми
да бъда там, във тогава,
когато всичко ще спре!
Позволи ми
да лекувам твоето сърце!

Там и тогава
всичко ми прости!
Там във тогава,
когато времето за мен ще си!

Там,
когато вълните докоснат брега!
Тогава,
когато пак уловим мига!
Там,
където слънцето докосва с първите си лъчи лицето ти!
Тогава,
когато дариш ми сърцето си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0