Jul 22, 2007, 5:45 PM

**

Poetry

792 0 0

Захарни сълзи
капят от очите ти!
Позволи ми
да целуна всяка една!
Нека
и аз съм част от твоята тъга!

Позволи ми
да бъда там, във тогава,
когато всичко ще спре!
Позволи ми
да лекувам твоето сърце!

Там и тогава
всичко ми прости!
Там във тогава,
когато времето за мен ще си!

Там,
когато вълните докоснат брега!
Тогава,
когато пак уловим мига!
Там,
където слънцето докосва с първите си лъчи лицето ти!
Тогава,
когато дариш ми сърцето си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0