Sep 10, 2006, 12:44 AM

* * *

  Poetry
750 0 3
Прекрасно чувство се заражда във душата
любовта неописуема ме прави тъй богата
и щастието изведнъж познах,
що е да си влюбен истински разбрах.
Светът аз гледам през розови очила
усетих пагубната сила на страстта,
която ме кара да тръпна,да живея
и за моето момче все по-силно да копнея.
Огънят на любовта гори в сърцата ни
и нищо на света не може да го угаси,
денем ти си мойта светлина,
а през нощта си ярката луна.
Каква наслада е за мен това,че ти си моят любим,
когата сме двама това за нас е миг неповторим
и усещам как сърцето бие лудо,
и признавам,че това за мен е чудо.
Животът сега за двама ни е отреден
и сякаш той е рай блажен
отдавам се докрай на това чувство непознато
и вярвам,че любовта ни струва много повече от злато.
Любовта изведнъж ни връхлетя
без дори да пита готови ли сме за нея
в най-силната си светлина блести
и няма да позволи злото да ни сполети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...