Dec 10, 2006, 9:24 PM

* * *

  Poetry
955 0 7

                                                       ...на моя Динозавър...


През други светове и грехове,
През пясъчните бури на душите,
През птичите посечени криле,
През залезите,светли като изгрев,
През знойно-безпощадни снегове,
През хлопнатите порти на мечтите,
Духът ми в теб ще избере
Да бъда тихият му пристан!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....