***
Очите ми отвръщат се невярващи от
твоята изречена молитва,
за допира, не питам колко искаш
и за следите, оставящ във душата ми.
Прозрачна пустота ме гледа от перваза,
запълва се от твоето невидимо присъствие.
Усмивката ми тъжно пада на паважа,
разбила се от твоето отсъствие.
Докосвам се до твоето откритие,
плахо стъпвам във живота ти.
Като нямо тихичко прикритие,
спотайвам себе си безропотно.
Слънцето целува ли луната,
а залеза прегръща ли зората?
Така сме ти и аз - далеч на хоризонта
като два сезона-разделяни от лятото.
© Ева Димитрова All rights reserved.
