* * *
Този път не ще позволя на злите думи
да ме удрят.
Дори ръцете ти ще спра,
преди отново да избухнеш.
Ще грабна ножа и ще режа…
на парчета ще направя таз измама.
Не ми посягай с толкоз злоба,
на лицето вече място не остана.
Върви си,нямам вече нищо:
сърце - изпепели го,
лице - обезобрази го,
душа - ха…това какво е?
Върви си…вземам ножа,
но този път ще режа моите коси.
Ще режа и ще плача,
ще късам и ще викам,
дано ме чуе някой в нощта,
дано се притече на помощ
и ме измъкне от калта…
© Росица Иванова All rights reserved.
