May 27, 2007, 6:53 PM

***

  Poetry
1K 0 0
Какъв е смисълът? Да живееш умирайки...
да се издигаш величествено сред всичките малки,
щом миг след миг от теб се отделят
листата издъхващи...
да губиш частици от себе си...
Какъв е смисълът? Да не те пречупват стихиите,
а тихо да стенеш от раните,
когато животът е кърпене
на небето разкъсано...
Какъв е смисълът? Да помниш мечтаното,
да искаш да върнеш отишлото си...
с трепет да отправяш поглед назад...

А всичко красиво е,
оставиш ли миналото
да намери пътеката,
която не води към теб,
а само към вечното...
щом страшното дава ти смелост...
и вървейки към края
умираш живеейки....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...