***
да се издигаш величествено сред всичките малки,
щом миг след миг от теб се отделят
листата издъхващи...
да губиш частици от себе си...
Какъв е смисълът? Да не те пречупват стихиите,
а тихо да стенеш от раните,
когато животът е кърпене
на небето разкъсано...
Какъв е смисълът? Да помниш мечтаното,
да искаш да върнеш отишлото си...
с трепет да отправяш поглед назад...
А всичко красиво е,
оставиш ли миналото
да намери пътеката,
която не води към теб,
а само към вечното...
щом страшното дава ти смелост...
и вървейки към края
умираш живеейки....
© Ана All rights reserved.