* * *
Боли, когато не те виждам -
очите силно почват да сълзят,
ръцете търсят твоите горещо,
а устните прошепват името без глас.
Ти така и не се върна,
а кълнеше се в това...
Само нежно ме прегърна
и тръгна по света...
Сега си някъде - далече...
На друга нежно ти шептиш.
Нея силно ти прегръщаш
и я изпиваш със очи.
Остави ме да плача и да чакам -
кой ще бърше моите сълзи?
Косите скубих и се молих -
да не ме забравяш ти.
Така ще бъде - ще се срещнем...
Устните безмълвно ще прошепват "Прости!"...
Ръцете ще се молят да се срещат,
но гордостта няма да го позволи!
© Росица Иванова All rights reserved.
