* * *
В тази тиха и неземна нощ,
исках да усетя теб, да влееш в мен своята мощ...
исках да накажа туй ненаситно тяло,
за теб отдавна зажадняло...
Исках кръвта ти в моята да се слее,
да бушува и да се лее...
Но, уви, таз проклета песен,
само в моите уши кънтеше...
Наказваше ме с мълчание,
без думи ме кълнеше,
изпепеляваше сърцето ми без жал,
за Бога, потуши го тоз пожар...
За любовта си скъпо аз платих.
Вземи ме и нежно ме люби,
накарай ме да бъда фея,
за да полетя в нощта
и всичко живо да огрея -
нека всеки знае, че за миг щастлива бях...
© Росица Иванова All rights reserved.
