Dec 11, 2006, 2:37 PM

* * *

  Poetry
833 0 3
Моите ръце те търсят в нощта
моето сърце трепти за теб сега,
очите ми те викат: нежно ти ела
твоя съм сега, знай това.

Ледник в пустиня аз ще претворя
огън и вода за теб ще събера
вятъра стихиен аз ще укротя
мрака във зора ще преродя.

Бъди до мен, обичай ме
любов и грях да съчетаем в едно
и само с теб ще бъда аз
отвърнеш ли на моята любов и страст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...