Jan 2, 2007, 1:30 PM  

Обич

  Poetry
1.9K 0 5

 

 

Отчайващо малки прашинки от обич,

дълбоко заровени нейде във мен

са дивата, бясна двигателна сила,

с която изкарвам поредния ден…

 

Отчайващо малки… а всъщност големи,

притиснали в себе си сто..

и дори хиляда ужасно безкрайни вселени…

Ела, погали ме, открий ги и ти…

 

2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...