* * *
За твойте меки устни, красивото събрали,
преследващи луната със пламенна целувка,
за твойте нежни клепки мнозина бяха дали
най-свидното в сърцето, за твоята милувка.
Във твоя поглед страстен – безброй слънца горещи –
сърцата изтерзани намираха подслон.
Чрез пламъка на хиляди, милиони малки свещи
звездите удивени ти правеха поклон.
Сега сълзите бягат по тънките канали,
браздите по лицето издават мъдростта.
И клетките, които на мен живот са дали,
с изчезващата младост посрещат старостта.
Аз виждам, че не можеш над мене да будуваш,
но няма вече нужда, пораснах, разбери.
Кошмарите, които безспирно ти сънуваш
са глупава измама. Покоя намери!
Разбирам, че тревога в главата ти се лута
обичам ли те още, обичам ли те... Спри.
Естествено, че искам на майка си във скута
да седна, да си спомня за детските игри.
* * *
Приспи ме, запомни, че те чувствам и сънувам.
хиляда километра разделят ни поне.
Че ти си там, че тук съм, че бягам и пътувам
не значи, че забравям. Не, точно тебе – не!
© Маргарита All rights reserved.
