Когато тихо отминава нощта
и по лицето съхнат сълзи,
когато във теб гори мисълта
за нейните мили очи -
тогава светът не е цял,
на две разделен е от болка
и времето сякаш е спряло,
а ти без вина страдаш толкова.
Дните прекрасни къде са
и нашето време щастливо?
Сърцето ти търси утеха,
във спомена - нещо красиво.
Но мъка откъсва те бавно
и дишаш, без да си жив,
разбираш, че си спомняш напразно,
че реалният свят е горчив.
Поглеждаш нагоре в небето -
в очите ти светват искрици,
а вятърът вие безпощадно,
напук на самотните птици.
Започваш да търсиш надежда -
в безкрайно море търсиш бряг,
за теб всичко тъжно изглежда
и дириш утеха във спомени пак.
© Мариана Божева All rights reserved.