Беше толкова много отдавна...
Сякаш беше вчера.
Беше миг.
Кога до Господа успя да стигнеш?
(а все ми казваше,
че бил си антихрист).
Сега добре ли си?
Разпитвал си за мене?
Пораснала ли?
Не, не... остарях.
От миналото мина много време,
но... още те сънувам.
Не разбрах
на гости ли ще идваш?
Да празнуваш...
Ще кажеш ли наздраве?
Напълни
догоре тези чаши подредени.
Все още сме си свързани.
Нали!
... а после ще си тръгнеш.
Както винаги,
когато идваш нощем във съня.
И винаги успяваш да надзърнеш
отвъд света на моята душа!
Сега ще те изпратя.
Не мисли,
че свършила съм
с всичките си грешки.
От старост,
не,
в душата ми тежи...
от лудите,
несбъднати копнежи!
Върви, върви...
Не мога да те спирам.
Знаеш,
ще се видим някой ден.
Пази сега децата.
Пък... и мене,
че още имам нужда от това!