tuik (Атанас Спасов) tuik (Атанас Спасов)
5 37
Jun 9, 2006, 9:15 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2
Заспивам пред входа на мрачна реалност,
сънувам мечти, напразни надежди,
събуждам се в мъгла от сива бруталност,
дрогиран от щастие... не ме боли...
Не успявам да стопля човешко сърце,
усещам се слаб, чувствам тъга,
защо не изстине и мойто поне,
то е силно... не може... студ само в смъртта...

Криволичи пътека към високия връх,
стръмна и тясна, устремена нагоре,
смъртта или аз...? кой ще стигне там пръв...
това е основно, за първенството се борим...
Живота за врата, захапал съм хищно,
жадно изсмуквам от него кръвта,
със чуждата болка аз своята чистя,
черпя сили от нея и катеря върха...

Убивам мечти за да почувствам вина,
да потъна във нея... като във женски скут...
с тласък мъжки, пробивен... О каква суета...
от свойта вулгарност изпадам във смут...
Заспивам пред входа на мрачна реалност,
сънувам мечти, напразни надежди,
събуждам се в мъгла от сива бруталност,
дрогиран от щастие... не ме боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0