Aug 4, 2006, 3:06 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 7

Треперещи устни, неизказани думи,
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще,
толкова ясно - на ръка разтояние,
сянката бяга от очите затворени,
те се отварят, заслепява ги слънцето...
Гол силует на ангелско тяло ръката погали,
нежна въздишка, стегнати мускули, екстаз...
Погледи огнени се търсят във времето,
очите искрящи се срещат, спират лудия бяг,
говорят си нежно, галят телата,
губят се в нищото... стреснати търсят се пак...
 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Погледи огнени се търсят във времето,
    очите искрящи се срещат, спират лудия бяг..."
    Страхотно!!! Страхотно!!!
  • Едно мечтание, аз това прочетох!
    Прав си Атанас, точно това ми харесва и на мен в поезията!
    Поздравления за красивото мечтание - сън!"свят невидян от очите затворени,
    до слуха не достига шумът на реката..."
    и още"Погледи огнени се търсят във времето,
    очите искрящи се срещат, спират лудия бяг,"
    Достигай , спирай времето и бъди!!!
  • Това и е най-хубавото на поезията, че всеки намира част от себе си в нея. Тя не е конкретна и едни и същи думи, вълнуват различните хора по различен начин...
  • Аз пък го разбрах по друг начин - среща с надеждата. Нали сме различни Добро е.
  • Добра идеа ria, не съм се замислял какво навява като го писах, пък и след това... но да може би си права... радвам се много на твоето мнение...
    Хенри благодаря и на теб...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...