Може би сбърках, че отворих вратата на стаята и те чаках да дойдеш?
Може би мислех, че искам точно това.
Може би исках да чувствам дъха във врата си.
Може би исках нещо, но не точно това.
Може би просто трябва да тръгна.
Може би трябва да хвърля ключа.
Може би вече не искам при теб да се върна.
А може би само изричам лъжа след лъжа.
© Мерт Птах All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
