Може би сбърках, че отворих вратата на стаята и те чаках да дойдеш?
Може би мислех, че искам точно това.
Може би исках да чувствам дъха във врата си.
Може би исках нещо, но не точно това.
Може би просто трябва да тръгна.
Може би трябва да хвърля ключа.
Може би вече не искам при теб да се върна.
А може би само изричам лъжа след лъжа.
© Мерт Птах All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
