Вдигни глава и гордо продължи напред,
нищо, че душата в теб се бори със сковаващия лед.
Нищо, че обичаш, а обичан - никога не бил
и трън отровен някой във сърцето е забил.
Суета, това било е всичко - простичка игра.
За това тръгни си, дори и в самота.
Може пък и да намериш красота в света
или кротко да потънеш във тъмата на нощта...
© Теодора Дамянова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
