Вдигни глава и гордо продължи напред,
нищо, че душата в теб се бори със сковаващия лед.
Нищо, че обичаш, а обичан - никога не бил
и трън отровен някой във сърцето е забил.
Суета, това било е всичко - простичка игра.
За това тръгни си, дори и в самота.
Може пък и да намериш красота в света
или кротко да потънеш във тъмата на нощта...
© Теодора Дамянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
