Feb 14, 2010, 3:37 PM

***

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Бавно се прокрадваш, докосваш всички мои сетива.

Пулсираш из вените ми, минаваш из тялото ми

и стигаш до сърцето ми...

 

И като малко въгленче на лист хартия,

изгаряш там, където се докоснеш,

проправяйки си път към всяко мое тайно кътче...

И всеки път, когато ме докоснеш,

пречупваш сякаш нещо в мен,

и всичко в мен крещи да бягам далеч от теб,

далеч от всеки спомен...

 

Минават много дни, дни повече от наши часове,

но твойта сянка ме преследва, погубва всяка моя съпротива.

Стени... градени с години, многократно изпитани защити...

Различни капани и уловки,

а ти си още тук и продължаваш...

Напредваш бавно, миг след миг,

не спираш с времето, то даже ти помага,

и мойто бягство няма да те спре, а само победата ще затвърди

и без съмнение ще потвърди, че част от мен си станал ти...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...