* * *
Обичах те по начин свой,
наивен може би и детски!
Наричах те приятел мои,
в живота си лудешки!
Теб търсех често през деня,
изнемощяла от приятелите подли.
Всичко исках да ти споделя,
дори и чувствата си долни!
Да ти говоря можех ден и нощ
не виждах в тебе никаква заплаха,
дори със всички аз да бях на нож,
можех да се приютя под твойта стряха!
Всеки вопъл, всеки зов
на душата моя!
Всяко чувство, всеки порив
нов исках да ти посветя!
Исках да те радвам,
както радва първата звезда изгряла в нощта!
Исках с прости две слова
да докосна твоята душа!
В тебе виждах аз човека,
на когото ослепяла в мрака можех да се доверя,
ти бе вярната пътека -
истински приятел, след когото да вървя!
Приятел бе ми ти,
поне така аз мислех!
Но как приемаше ме ти,
това не успях и да усмисля!
Може би като объркано дете,
молещо за помощ,
може би като нахално някакво хлапе,
просещо за обич!
Незнам, но не искам и да зная!
Стига ми това, че в тебе виждах аз
да бъде мои приятел днес!
Но направих стъпка в страни,
без дори да го желая,
ти своето мнение за мене промени,
да си същия и не мечтая!
Дойдох при теб и казах аз така,
че са истина необяснима
съмненията ти от преди това!
Но сега,
не мога в очите да те гледам,
сега след всичко това,
от тебе малко се страхувам!
Сега нямам смелост да ти кажа,
че за мен си приятел истински, любим,
не зная как да ти покажа,
че си ти незаменим!
Пред всички казвах,
че за мен не си особен някой,
че си просто част от света огромен,
че за мен си като всякой
в живота ми тъй скромен!
Всички лъгах, но себе си така и не успях!
Ти за мене си човека, към когото уважение изпитвам,
несравняващо се, дори и със смъртта!
Ти си този, които аз не ще забравя до края на света!
Ти си този, на когото вярвам!
Ти си... Просто приятел мой любим, за когото плаче
сега душата моя и пита тихо в нощта:
"Приемаш ли ме за приятелка добра?"
© Майа All rights reserved.
Още едно хубаво стихотворение 
