Mar 29, 2005, 1:53 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 0

Когато теб те няма,
при мен е сив и мрачен ден.
Когато с тебе не сме двама,
умира сякаш нещо в мен.
Когато ти не ме докоснеш
и не почувствам твойта топлина,
в душата ми нещо се разкъсва
и в очите ми няма светлина.
Когато си далеч във мрака,
не усещам аз кръвта си в мен.
Когато те потърся и те няма,
сърцето ми умира от деня студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...