Mar 29, 2005, 1:53 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 0

Когато теб те няма,
при мен е сив и мрачен ден.
Когато с тебе не сме двама,
умира сякаш нещо в мен.
Когато ти не ме докоснеш
и не почувствам твойта топлина,
в душата ми нещо се разкъсва
и в очите ми няма светлина.
Когато си далеч във мрака,
не усещам аз кръвта си в мен.
Когато те потърся и те няма,
сърцето ми умира от деня студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...