Apr 23, 2005, 1:25 AM

* * *

  Poetry
982 0 0
Любовта е сила, любовта е стихия
и аз от нея не мисля да се крия,
мисля да я взема аз в нощта
и да се слея с вечноста!

Да се слея и да полудея...
да я пазя и живея,
да я галя и копнея...
и вечно да съм аз сьс нея,
само с нея!

Да не я пусна аз да отлети,
да не я убия с моите льжи
да не позволя дори на стихия,
да ме кара да я крия!

Защо да криеш нещо тьй прекрасно?
Може би на теб не ти е ясно?
Че когато я имаш ти...
се сбьдват твоите мечти!

Не позволявай на любовта да отлети,
не сьжалявай за отминалите дни,
а живей сьс любовта си ти
живей...и се бори!

Бори се да я имаш ти,
защото без нея...знай, боли!
Болка, с която ти не ще се справиш
и с която щастието ще забравиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...