* * *
Последните минути свобода
проблясват като мигове невинност
в мъгливите пространства на съня.
Опитвам се без дъх да преброя
моментите на временна безкрайност
във изблици на мимолетна радост
и миговете на нетленна тишина.
Мотивите за зов да разбера,
причините за край на любовта,
подбудите и чувствата нетрайни
в пулсиращия ритъм на кръвта.
Душата ми се лута в тъмнината,
в неясния вечерен синкав дим,
единствено със нея съвместим...
Тя тайно разговаря с тишината.
Магическа спирала извъртя
стрелките на часовника събуден
и мигом от ума ми излетя
духът на моя сън, от звън прокуден.
Постресната, но не и от уплаха,
потърках аз очи, да се събудя...
След малко те денят поразпознаха,
но впримчиха се мигом във почуда:
"Събудих ли се аз
или сънувам?
Сънувах
или мислех си на глас?
Живея
или просто съществувам?
Защо ли всъщност аз
съм АЗ?
Защо ли се самовглъбявах,
защо ли толкоз разсъждавах,
когато можех мислите си да стопя
и да потъна в мигове невинност -
последните минути свобода.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
