soledad26 (Татяна Илиева) soledad26 (Татяна Илиева)
2
Jun 28, 2005, 5:06 PM

***

  Poetry
1.1K 0 1
Бяла луна с нежна ласка ме сгрява.
Вечерница пее ми с приказен глас,
нощта ме обгръща - безплътна оставам,
разтваря се в нищото моето "аз".

Неказвани думи сърцето шепти,
нечувствани страсти жадува,
към тебе ще литна с крила от мечти
и няма защо да тъгувам.

Ела! Прегърни ме! Усмивка ми дай!
И нека сълзите се слеят.
Не бързай! Почакай! Със мен помечтай!
Аз само с мечтите живея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0