***
Изваля се след тебе порой
и задраскаха небето светкавици.
Гръмотевици викнаха в хор,
че призовал те е Господ при себе си.
Бог обсипа небето с звезди -
да ти бъдат пътека нагоре,
дето твойта душа да гнезди
сред очакващи теб близки хора.
Там и татко посрещна те, знам,
и любим, що не успя да долюбиш.
Сред зелени долини Божи храм
ти отвори очите да виждаш.
Вече нямаш вина, болка, свян.
Всичко тръгна си с тебе, сестрице.
Този свят е красив и голям,
ала в другия твоят дух е свещица.
Ще поглеждам среднощни звезди
и за теб ще се сещам навярно,
а когато порой завали,
ще ми спомня, че няма нищо тук вечно.
Лястовицата бяла не зърна,
ни надеждица в този живот.
Гола дошла си и гола си тръгна,
ала с нашата болка и много любов!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
