***
http://www.youtube.com/watch?v=DtFKBj63HhE
Защото стана тъмно от здрачаване
с забитата стрела в гърдите ми.
Светкавична съм до разсъмване
със хиляди взривени в мене мълнии.
Раздирам тази нощ със нокти
и дращя по стъклата до пропукване.
До крясък бие във кръвта ми
забравено от някого обичане.
И свличам се - постеля на удавница,
във дъжд и буря себе си смирила,
но вътре в топлата ми пазва
сърцето ми нашепва - "никого не си намразила".
И аз му вярвам, то не ме е лъгало.
Защото грях, вина не са му чужди,
но винаги то ги е прескачало,
за да пулсира в цветните си ритми.
Дори във тъмнината лъч проблясва
и светва хоризонтът изведнъж.
Щом болката притихне във забрава,
светът осъмва все по-малко лош...
И ако грях е като вълните бурни
да се издигам във тайфун и ураган,
то аз от грешните по-грешна
осъмвам на брега "любов" без свян.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
, Розичке, хареса ми твоята песен, слушах я няколко пъти, и ти благодаря!
