***
Когато пътят свършва,
и часовникът когато спре...
Когато клонът се прекършва
и в есента денят замре.
Тогава думите не стигат
и между зъбите горчи.
Тогава спомени пристигат
и сърцето тъжно си мълчи...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
Когато пътят свършва,
и часовникът когато спре...
Когато клонът се прекършва
и в есента денят замре.
Тогава думите не стигат
и между зъбите горчи.
Тогава спомени пристигат
и сърцето тъжно си мълчи...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...