***
Когато пътят свършва,
и часовникът когато спре...
Когато клонът се прекършва
и в есента денят замре.
Тогава думите не стигат
и между зъбите горчи.
Тогава спомени пристигат
и сърцето тъжно си мълчи...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
May 24, 2012, 1:57 PM
Comments
Comments
-
Пътят никога не свършва...я, кривни по някоя пътечка и тогава....тогава се случва нещо Ново! -
какво.се.случва.с.тебе...нещо.не.ми.харесва.настроението.ти....я.го.раздай.малко.по-весело -
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
