***
Когато пътят свършва,
и часовникът когато спре...
Когато клонът се прекършва
и в есента денят замре.
Тогава думите не стигат
и между зъбите горчи.
Тогава спомени пристигат
и сърцето тъжно си мълчи...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
Когато пътят свършва,
и часовникът когато спре...
Когато клонът се прекършва
и в есента денят замре.
Тогава думите не стигат
и между зъбите горчи.
Тогава спомени пристигат
и сърцето тъжно си мълчи...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...