От много пролети умората
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници,
и в някой дом,
на някой кръстопът
запалваш от самотност огъня,
и чакаш тръпките да спрат,
за да нахлуят спомени-
от слънцето окъпани поляни,
останали далеч назад, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up