* * *

Sep 12, 2005, 7:15 PM

Poetry

812 0 2

От много пролети умората
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници,
и в някой дом,
на някой кръстопът
запалваш от самотност огъня,
и чакаш тръпките да спрат,
за да нахлуят спомени-
от слънцето окъпани поляни,
останали далеч назад,
във някакъв измислен свят,
където да се върнем същите...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-09-13T18:31:31+03:00

Хубаво е!!Поздрав!
Дора (Дорика Цачева)

2005-09-13T10:31:22+03:00

Харесва ми!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works