По тънкия ръб между вчера и утре
луната без шум се процежда.
Сънува светът сгушен в своето вътре
надежда, надежда, надежда.
Сънуват тревите, сънуват цветята
на бялата пролет копнежа.
И рукнала лава сънува скалата
в една вулканична надежда.
Един кратък миг, в който аз все се будя.
Така съм устроен изглежда…
И губя, и губя, и губя, и губя
последното късче надежда.
© Владо All rights reserved.
Поздрав за великолепния стих!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
