* * *
Неизплели сълзите си,
тихи улици
калдаръмено стичат
признания.
Неизпели мечтите си
и светулките
тихо се сливат
с луната.
Късни капчици
обич
проблясват в нощта
и се стапят
в прозорците
на варосани къщи.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Неизплели сълзите си,
тихи улици
калдаръмено стичат
признания.
Неизпели мечтите си
и светулките
тихо се сливат
с луната.
Късни капчици
обич
проблясват в нощта
и се стапят
в прозорците
на варосани къщи.
© Атанас Ганев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...