Dec 26, 2009, 11:09 AM

01.07.2006

  Poetry » Love
796 0 1

Чета и препрочитам твоите писма,

сещам се за твоите слова.

 

Как шепнеше ми тихо във нощта

думи две, изпълнени със красота.

 

"Обичам те" - шептеше ти,

спокойно затваряха се моите очи.

 

На сутринта си тръгваше ти,

крещях след тебе - "Остани"...

 

Но дойде денят, в който ти не се върна

и целият ми свят се преобърна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...