Apr 6, 2007, 10:39 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 6

Ти

Беше хубава нощ -
открадната и до дъно изпита.
Нощ, забравила за утре и днес,
в която никой за нищо не пита.

Ръцете сами се намират,
очите срещат очи и
хиляди скъпи причини
в разпилените ми коси.

Хубаво ми беше с тебе
и винаги ще бъде така,
въпреки премълчаните истини
и ранената в мен тишина.

Дните без теб бясно препускат.
Спомени хрущят в колелата на времето.
Песъчинки съня ми изгризват -
аз се задъхвам от бездната в себе си.

Затова сънувам денем
синя ласка на звездно небе
и копринено нежно докосване
на две силни мъжки ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...