* * *
Това, което за мен е непростимо,
отминаваш с гордо вдигната глава,
това, което мен ме наранява,
за теб е прищявка...
Различни сме,
не мелим брашно,
но тогава защо
така сме свикнали,
че не можем да се разделим.
© Мария All rights reserved.
Това, което за мен е непростимо,
отминаваш с гордо вдигната глава,
това, което мен ме наранява,
за теб е прищявка...
Различни сме,
не мелим брашно,
но тогава защо
така сме свикнали,
че не можем да се разделим.
© Мария All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...