Mar 19, 2009, 4:59 PM

* * *

1.3K 0 5

 Мечтите на Дани

Обичам да пея,
обичам да се смея,
обичам да играя, 
но най-много - да мечтая.

Мечтая да бъдем живи и здрави,
и никой на другия зло да не прави,
да спрат наводнения, пожари, войни,
да няма сълзички в ничии детски очички.

Мечтая за други различни неща.
Като например да летя със крила.
Да можем да пазаруваме всички
 с усмивка, а не със парички.

Дали си дете или възрастен ти,
да мечтаеш - това е прекрасно,
а човек, който няма мечти,
е нещастен и се чувства ужасно.



Това стихче го измислих в трети клас и не е много хубаво, но пък спечелих  второ място на конкурса ,,Моите детски мечти'' в гр. Своге и трето място в Националния дворец на децата - София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съвсем хубаво стихче.Чудесно.Заслужени награди.Моите поздравления ДИДИ.
  • Детските мечти са най-красиви. Поздравче !
  • Благодаря !!!
  • Да можем да пазаруваме всички
    с усмивка, а не със парички.

    !!!


    трети клас ... как ме засърбяха пръстите да пиша
    за талант, възраст и тн.

    ----

    стихчето ти е готино
  • Ами този стих не е никак лош за твоята възраст. Радвам се, че все още има деца, които пишат. Пожелавам ти успех и добре дошла сред авторите

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...