Aug 10, 2011, 9:50 AM

***

  Poetry » Other
750 0 4

Ако се сетите някога за мен,

спомнете си за онова момиче,

дето Ви разсмива всеки ден

и цъфти като мартенско кокиче.

 

Спомнете си за нейните шеги,

разказвани със толкоз хумор,

спомнете си как ще Ви утеши,

как ще Ви разсмее само с дума.

 

Спомнете си колко Ви обича,

как Ви дава толкова любов,

спомнете си как ще изтича,

веднага щом дочуе нечий зов.

 

Ако се сетите някога за мен,

спомнете си усмихнато момиче,

но не забравяйте, че мина този ден

и то отнигде няма да дотича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Бедникова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви! Да Ви се връща тъпкано!

  • Афектът си личи и ми хареса в тази форма стихотворна
    И от мен пожелание за щастие!!!
    Много!!!
  • Благодаря Ви! Но стихотворението е писано много отдавна в момент на афект. Но едно пожелание щастие никога не е излишно!
  • Здравей,Адриана!Стихът ти ме затрогна и ме накара да се замисля върху собствения си живот...Дори ми звучи като"сбогуване..."Погледни на живота с други очи и се измъкни от тази пропаст.Открий щастието!Искрено ти го желая!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...