* * *
Зная в тъмното как се живее.
Как превита на две, със студени ръце
чакам първи петли да пропеят
та да съмне. Да съмне и в мойто сърце.
Знам и с болката как се живее.
И за колко страдания лекове няма,
тялото - болно, душата линее -
рана са дните ни. Рана голяма.
Знам и в лишения как да живея.
"Искам" с "ненужно е" как да потисна,
стискам кесията, стискам копнежа,
утре какво ще е? Утре ще мисля.
И смъртта... Преживях я и нея.
И как безутешно се с татко сбогувах,
а тя ми се смееше. Още се смее,
когато по мъртви надежди тъгувам.
Едничко не мога, не искай от мен -
без любов да живея макар само ден!
© Таня Донова All rights reserved.
