May 14, 2014, 12:14 AM

* * * 

  Poetry » Other
703 0 11

Зная в тъмното как се живее.

Как превита на две, със студени ръце

чакам първи петли да пропеят

та да съмне. Да съмне и в мойто сърце.

 

Знам и с болката как се живее.

И за колко страдания лекове няма,

тялото - болно, душата линее -

рана са дните ни. Рана голяма.

 

Знам и в лишения как да живея.

"Искам" с "ненужно е" как да потисна,

стискам кесията, стискам копнежа,

утре какво ще е? Утре ще мисля.

 

И смъртта... Преживях я и нея.

И как безутешно се с татко сбогувах,

а тя ми се смееше. Още се смее,

когато по мъртви надежди тъгувам.

 

Едничко не мога, не искай от мен -

без любов да живея макар само ден!

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесен завършек, премерена тъга, реално днес, харесах...
  • Изпадам и аз понякога в минорни настроения, но пък бързо ми минава
    Благодаря ви!
  • Желая ти цялата любов на света Таничка, прекрасна ! Докосна ме, толкова е искрено и точно !
  • Усетих голямата ти болка, усетих те и ...и мен ме заболя ....много силен стих,много...хубаво е, че поне любов имаш...дано е споделена! Поздрави!
  • Силно...
  • !!
  • Това е съд. Съд над живота. И колко много аргументи в полза на ищцата!
    Делото едва ли ще бъде спечелено, но ако все пак се случи, нека животът изплати разноските по него с... Любов!
    Браво, Танечка!
  • Докосващо! Харесах!
  • Къде му е главата, любима Смушило се е между многото...
    Тъжна си нещо, на едно място особено ме боцна.
    Добре че го има финала, като спасителен пояс ми подейства
  • !!!!
  • "Приех живота като рана!" /Рембо/.

    "Любовта е илюзия по-голяма от Мая!" /missana/.

    Поздравления за това цялостно и извършено стихотворение!: missana
Random works
: ??:??