* * *
Зная в тъмното как се живее.
Как превита на две, със студени ръце
чакам първи петли да пропеят
та да съмне. Да съмне и в мойто сърце.
Знам и с болката как се живее.
И за колко страдания лекове няма,
тялото - болно, душата линее -
рана са дните ни. Рана голяма.
Знам и в лишения как да живея.
"Искам" с "ненужно е" как да потисна,
стискам кесията, стискам копнежа,
утре какво ще е? Утре ще мисля.
И смъртта... Преживях я и нея.
И как безутешно се с татко сбогувах,
а тя ми се смееше. Още се смее,
когато по мъртви надежди тъгувам.
Едничко не мога, не искай от мен -
без любов да живея макар само ден!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесен завършек, премерена тъга, реално днес, харесах...
-
Изпадам и аз понякога в минорни настроения, но пък бързо ми минава
Благодаря ви! -
Желая ти цялата любов на света Таничка, прекрасна ! Докосна ме, толкова е искрено и точно !
-
Усетих голямата ти болка, усетих те и ...и мен ме заболя ....много силен стих,много...хубаво е, че поне любов имаш...дано е споделена! Поздрави!
-
Силно...
-
!!
-
Това е съд. Съд над живота. И колко много аргументи в полза на ищцата!
Делото едва ли ще бъде спечелено, но ако все пак се случи, нека животът изплати разноските по него с... Любов!
Браво, Танечка! -
Докосващо! Харесах!
-
Къде му е главата, любима
Смушило се е между многото...
Тъжна си нещо, на едно място особено ме боцна.
Добре че го има финала, като спасителен пояс ми подейства -
!!!!
-
"Приех живота като рана!" /Рембо/.
"Любовта е илюзия по-голяма от Мая!" /missana/.
Поздравления за това цялостно и извършено стихотворение!: missana
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
