Полученото даром, върнах:
любов и песен, и слова...
И в стъпките ми тихо кълнат
заспали есенни листа...
Небето е измамно мое -
по него писах със очи:
"сърце", "забрава" и "спокоен",
"предателства", "прости", "мълчи"...
Приех и пътя, и пастира,
и укротените вълни...
А То брои, тупти - не спира,
след мен кълни, кълни, кълни...
© Владимир Владимиров All rights reserved.