* * *
Във тъмнината впиваш се,
като кръвожаден звяр във свойта жертва,
във гъстата мъгла завиваш се
и молиш за страстта отнета...
И връщаш се в блатото,
дълбоко в сърцето си,
разбираш, че пусто е, вече няма ги...
чувствата, желанията, болката... тръгна си...
Той ти я взе, ти подари му я
и няма да имаш мечти...
Върна се в мрака, в ужаса мразен,
пак си на мястото, където боли...
Чуваш писъци, викове, плен...
самотен, бездушен ще е твоят ден...
А кой беше ти... а кой стана...
а кой те промени и кой те остави...
С нокти я бранеше, сега я изпусна...
ти се предаде, ти се напусна!!!
NLM
© Новали All rights reserved.
