*

                  *            *

Загрижени от тежко ежедневие,

залисани в проблеми и дела,

забързани – да сме във крак със времето,

пропускаме най-важните неща!

Пропускаме да сме с децата си!

Да стоплим с ласка техните сърца!

Да сме до тях, когато

отчаяни, объркани, самотни –

те търсят истините за живота...

Не бива да корим тук Времето!

Виновни за това сме ний самите...

И нека Бог прости вината,

но те – децата,

дали ще ни простят – горките...